Дон Кихот

Дон Кихот

В скулптурата „Дон Кихот“ Иван Ламбров интерпретира един от емблематичните образи на европейската литература – идеалиста, който следва своите убеждения и вижда света не само такъв, какъвто е, а и такъв, какъвто би могъл да бъде.

Художникът се обръща към сложната природа на Сервантесовия герой, в която действителност и въображение непрестанно се преплитат. Пластичният образ носи едновременно усещане за вътрешна устойчивост и уязвимост, превръщайки Дон Кихот в размисъл за човешката потребност да отстоява своите идеали.

Прозрачността на отлятото стъкло е активна част от художественото внушение. Виолетовите тонове придобиват различна дълбочина според светлината и гледната точка, а преминаващата през материала светлина променя възприятието за формата. Така физическото присъствие на скулптурата се съчетава с усещане за нематериалност – пространство между видимото и въображаемото.